Урок по въображение или на крачка от щастието
Вчера, докато си тичках на пътечката във фитнеса изведнъж ме завладя онзи прилив на блаженство, който се появява в душата ти, когато доставяш радости на тялото си. За да го опиша по-добре на тези, които използват почивните дни за други занимания и не „тичкат по пътечки” или пък просто „тичкането” не им е страст, мога да го сравня с блаженството на цигарата след чудесен секс (извинявам се на непушачите, но това ми хрумна първо, а първата асоциация би трябвало да е най-точна). Та почувствах се аз лека като перце, да литна ми иде, не да тичам...абе на крачка от пълното щастие. Ще попитате защо на крачка? Е, и аз това се запитах. Имала съм всякакви периоди в живота си: много лоши, лоши, добри, много добри,чудесни...и такива като сега „на крачка от щастието”. Нарекох го така, защото усещането е все едно ха да направиш още една стъпка на пътеката и ще го сграбчиш това щастие...да, ама не. Ти правиш стъпка и разстоянието е същото (тоест усещането де),правиш стъпка с другия крак-дистанцията не се скъсява. Разстоянието до щастието си е все същото и не се е скъсило и на милиметър. И няма значение дали пълзиш, вървиш, „тичкаш си по пътечката” или го преследваш с джип последен модел, най-бързата кола, самолет или ракета...скоростта не е от значение-то все ти бяга и най-много да стигнеш на крачка от него.
Защо е така? Нима нещо ми липсва, за да съм щастлива? Замислям се дълбоко отново и не мога да се сетя за нищо важно в този момент, което да ми липсва и да ме държи на крачка от това пусто щастие. Служебният и личният ми живот са по-добре от всякога, имам всичко, което някога си мислех, че ще ме направи щастлива, но не...все още съм на крачка от щастието, крачка, която не знам как да направя.Този въпрос не ми дава мира, не че нямам други въпроси, чакащи за отговор, но докато си „тичках по пътечката” точно този не ми даваше мира, човърка ме отвътре и това е. Да не би да съм неблагодарна, алчна или ненаситна, че щастието все да ми бяга. Уж не съм, ама пък знам ли...е, не...този проблем с крачката ...докога? Писна ми! И изведнъж-прас, бум, тряс-просветлението. Как да съм щастлива, като постоянно слушам оплакванията на хората, било то приятели, колеги, познати, непознати, по улиците, магазините, кафенетата, транспорта, медиите, че и тук в нета...ужас, все едно сме на крачка от апокалипсиса, а не от щастието. Всички са се наговорили да ме убеждават, че живея в ужасна държава, управляващите са боклуци, народа е некадърен, всички сме нещастници (следователно и аз)...комшийката ме убеждава как имам нужда от по-голямо жилище, колегите ми ме убеждават как ще е по-добре колата ми да е по-нова, приятелката ми ме убеждава, че имам нужда от по-сериозна връзка, а майка ми, че можело да взимам и по-добра заплата за такава работа...да...каква ти крачка от щастието...направо съм отново на стартова позиция и как да не се зачудиш дали да се мориш да тичкаш изобщо. Хората намусени, често враждебни, ако дори се осмелиш да им намекнеш, че си „на крачка от щастието”. Ще ти хвърлят един съжалителен поглед от сорта „ да бе,да...на крачка от щастието. Как ли пък не? Нещо си луднала. Е, как да им обясниш на тези хора, че точно те ме държат на една крачка от щастието? Как? Само ако можехме да си представим един свят, в който всички са „на крачка от щастието” , само да можехме всички заедно да сме „на крачка от щастието”, е тогава съм сигурна, че щяхме да направим тази последна крачка заедно, щяхме да си помогнем взаимно, да се хванем за ръце (за повече стабилност), да вдигнем крак във въздуха-едновременно и задружно да направим тази трудна,последна крачка към щастието. Е, те това е, това прозрение ме осени докато си тичках по пътечката, лека и безгрижна...ха ха.
Всъщност, ако някои „здравомислещи” хора прочетат това може да се окажа и на „крачка от лудницата”. Я да взема да натисна копчето и да спра пътечката.
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 52 Княжеската градина
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 436 Паметниците на наро...
Скъпи интелектуалци,Емануела Ви го рекна...
Симеон II - ПРЕЗИДЕНТ!!! УМНИЯТ ИЗБОР З...
Следващата степен е урока за себедостатъчност. Което няма нищо общо с егоизма. Просто ние сами, сворзвайки се с космическата енергия успяваме да си доставим достатъчно количества енергия (без да се налага да крадем за сметка на дргите) за да се заредим до степен Щастие, пълно щастие.
07.08.2009 14:53
az pyk ne sym zabelqzal jenite tolkowa da sa shtastliwi tam.
no ne sym zabelqzal jenite da sa w takiwa postorgazmeni systoqniq wyw fitnesa. towa me iznenadwa... :))
Затова според мен е добре да правиш различни неща, да опитваш нови неща. Това би държало "щастието" по близо :)
Но примерно човек може да бъде щастлив ако му харесват нещата, които прави т.е. от нещата които прави с удовоствие.
сега.:)
Просто представите ни за щастие се разминават и няма нищо лошо в това-нали затова сме различни.:)
Идеята на постинга ми беше, че многото удоволствия не водят до щастие-просто нещо се губи някъде и се опитах да дам моето мнение по въпроса, разчитайки да открия и други гледни точки по въпроса. Благодаря, че сподели твоята. Между другото-много готин никнейм си си избрал! Харесва ми.
Незнам дали си чела "Вещтицата от Портобело" на Пабло Куелю. Там се разказва как една жена разбира някаква тайна за постигане на върховно удоволствие ( да го наречем щастие), чрез определен вид музика и танцови движения обратни на нормалните (хаотични). ако не си я чела намери време, на мен ми хареса много и в сравнение с някои други книги на Куелю е нещо добро. Ако не си чела и " 11 минути" също ти я препоръчвам (макар че накрая според мен свършва смотано), но иначе е много интересна.