Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2009 00:43 - Урок по въображение или на крачка от щастието
Автор: kalinkamarinova Категория: Забавление   
Прочетен: 8576 Коментари: 22 Гласове:
6



Урок по въображение или на крачка от щастието

Вчера, докато си тичках на пътечката във фитнеса изведнъж  ме завладя онзи прилив на блаженство, който се появява в душата ти, когато доставяш радости на тялото си. За да го опиша по-добре на тези, които използват почивните дни за други занимания и не „тичкат по пътечки” или пък просто „тичкането” не им е страст, мога да го сравня с блаженството на цигарата след чудесен секс (извинявам се на непушачите, но това ми хрумна първо, а първата асоциация би трябвало да е най-точна). Та почувствах се аз лека като перце, да литна ми иде, не да тичам...абе на крачка от пълното щастие. Ще попитате защо на крачка? Е, и аз това се запитах. Имала съм всякакви периоди в живота си: много лоши, лоши, добри, много добри,чудесни...и такива като сега „на крачка от щастието”. Нарекох го така, защото усещането е все едно ха да направиш още една стъпка на пътеката и ще го сграбчиш това щастие...да, ама не. Ти правиш стъпка и разстоянието е същото (тоест усещането де),правиш стъпка с другия крак-дистанцията не се скъсява. Разстоянието до щастието си е все същото и не се е скъсило и на милиметър. И няма значение дали пълзиш, вървиш, „тичкаш си по пътечката” или го преследваш с джип последен модел, най-бързата кола, самолет или ракета...скоростта не е от значение-то все ти бяга и най-много да стигнеш на крачка от него.

Защо е така? Нима нещо ми липсва, за да съм щастлива? Замислям се дълбоко отново и не мога да се сетя за нищо важно в този момент, което да ми липсва и да ме държи на крачка от това пусто щастие. Служебният и личният ми живот са по-добре от всякога, имам всичко, което някога си мислех, че ще ме направи щастлива, но не...все още съм на крачка от щастието, крачка, която не знам как да направя.Този въпрос не ми дава мира, не че нямам други въпроси, чакащи за отговор, но докато си „тичках по пътечката” точно този не ми даваше мира, човърка ме отвътре и това е. Да не би да съм неблагодарна, алчна или ненаситна,  че щастието все да ми бяга. Уж не съм, ама пък знам ли...е, не...този проблем с крачката ...докога? Писна ми!  И изведнъж-прас, бум, тряс-просветлението. Как да съм щастлива, като постоянно слушам оплакванията на хората, било то приятели, колеги, познати, непознати, по улиците, магазините, кафенетата, транспорта, медиите, че и тук в нета...ужас, все едно сме на крачка от апокалипсиса, а не от щастието. Всички са се наговорили да ме убеждават, че живея в ужасна държава, управляващите са боклуци, народа е некадърен, всички сме нещастници (следователно и аз)...комшийката ме убеждава как имам нужда от по-голямо жилище, колегите ми ме убеждават как ще е по-добре колата ми да е по-нова, приятелката ми ме убеждава, че имам нужда от по-сериозна връзка, а майка ми, че можело да взимам и по-добра заплата за такава работа...да...каква ти крачка от щастието...направо съм отново на стартова позиция и как да не се зачудиш дали да се мориш да тичкаш изобщо. Хората намусени, често враждебни, ако дори се осмелиш да им намекнеш, че си „на крачка от щастието”. Ще ти хвърлят един съжалителен поглед от сорта „ да бе,да...на крачка от щастието. Как ли пък не? Нещо си луднала. Е, как да им обясниш на тези хора, че точно те ме държат на една крачка от щастието? Как? Само ако можехме да си представим един свят, в който всички са „на крачка от щастието” , само да можехме всички заедно да сме „на крачка от щастието”, е тогава съм сигурна, че щяхме да направим тази последна крачка заедно, щяхме да си помогнем взаимно, да се хванем за ръце (за повече стабилност), да вдигнем крак във въздуха-едновременно и задружно да направим тази трудна,последна крачка към щастието. Е, те това е, това прозрение ме осени докато си тичках по пътечката, лека и безгрижна...ха ха.

Всъщност, ако някои „здравомислещи” хора прочетат това може да се окажа и на „крачка от лудницата”.  Я да взема да натисна копчето и да спра пътечката.




Тагове:   урок,   въображение,


Гласувай:
6
0



1. rosidi - ама
02.08.2009 11:07
верно, че ние хората нямам спирка, все още нещо искаме и така слагаме още крачки към щастието си, а когато тези неща ги осъзнаеш си е просто щастие, ама не голямото, единственото или уникалното, а просто щастие. Готин постинг.:)))
цитирай
2. flyco - :)
03.08.2009 13:27
Че ти си си щастлива, каква ти крачка?!
цитирай
3. victoriavselena - това е урока по достатъчност
03.08.2009 14:37
Имам достатъчно от всичко за да бъда щастлива.
Следващата степен е урока за себедостатъчност. Което няма нищо общо с егоизма. Просто ние сами, сворзвайки се с космическата енергия успяваме да си доставим достатъчно количества енергия (без да се налага да крадем за сметка на дргите) за да се заредим до степен Щастие, пълно щастие.
цитирай
4. kalinkamarinova - Права си.
03.08.2009 15:16
И аз вярвам в това, както и учителят ми по йога.:)
цитирай
5. kalinkamarinova - flyco
03.08.2009 16:46
Не мисля, че това е щастието. Когато повечето ми близки и познати не могат да споделят това щастие, то не е истинско щастие.
цитирай
6. priqtel12 - ".............само да можехме всички заедно да сме „на крачка от щастието”.... "
07.08.2009 14:53
Ех, наистина, само да можехме.....А защо да не можем.......????????? Стига да го поискаме ?!?! А дали искаме??? Ех, замисли ме, знаеш ли? Поздрави и хубав ден!
цитирай
7. mitchell - :o))))) gledaj ti kakwi neshta s...
10.08.2009 13:29
:o))))) gledaj ti kakwi neshta stawali wyw fitnesite...
az pyk ne sym zabelqzal jenite tolkowa da sa shtastliwi tam.
цитирай
8. kalinkamarinova - mitchell
10.08.2009 13:41
Щастието е вътрешна способност на човека и не зависи основно от мястото и външните обстоятелства.:)
цитирай
9. mitchell - sigurno e taka. wqrwam ti. no ne sym ...
10.08.2009 13:55
sigurno e taka. wqrwam ti.
no ne sym zabelqzal jenite da sa w takiwa postorgazmeni systoqniq wyw fitnesa. towa me iznenadwa... :))
цитирай
10. kalinkamarinova - mitchell
10.08.2009 14:32
Какво да кажа на това освен "смени фитнес залата".:)
цитирай
11. mitchell - :))))) towa e poslednata opcia
10.08.2009 15:03
:))))) towa e poslednata opcia
цитирай
12. kalinkamarinova - priatel12
10.08.2009 15:16
Аз мисля, че просто не искаме, както не искаме да сме равни или не искаме да сме благодарни...защото ако искахме, щяхме да сме го постигнали досега,нали?
цитирай
13. priqtel12 - Да, мисля че си права!
10.08.2009 20:31
Ние сами трябва да го поискаме, а не винаги сме готови да направим тази крачка, защото не вярваме достатъчно в себе си, мисля....
цитирай
14. kalinkamarinova - priatel12
14.08.2009 10:08
Да, не вярваме в себе си, не вярваме на другите...абе не е лесно да вярваш.:)
цитирай
15. newlogic - :)
01.09.2009 17:21
ами тази крачка винаги ще я има, защото всеки път искаш да стигнеш още по-дълеч и по-дълеч. Примерно с фитнеса - когато започнеш да ходиш на фитнес в началото всичко ти е трудно,но ти имаш голямо желани и въпреки всички трудности продължаваш, след това започваш да ставаш по-силна и по-издръжлива, което започва да те радва и да те стимулира да правиш повече и по-продължителни упражнения с повече тежести. Всичкото това ти носи "щастие". Но идва прословутия момент, в който спираш да напредваш бързо, всяка следваща тренировка е същата като предишната и в един момент се оказва, че ти въобще не напредваш. В този момент "щастието" от тренировката намалява и се увеличава скуката, намалява желанието и вече спира да ти се ходи на фитнес.
Затова според мен е добре да правиш различни неща, да опитваш нови неща. Това би държало "щастието" по близо :)
цитирай
16. kalinkamarinova - Дано правиш разлика между щастие и удоволствие.:)
01.09.2009 19:39
Фитнеса едва ли прави някого щастлив. :) За мен удоволствието от него си е същото сега, както и преди години, когато започнах да тренирам. Не съм мислела да покорявам върхове в спорта, а да се чувствам добре и в кондиция. Това е.
цитирай
17. newlogic - 16 kalinkamarinova
01.09.2009 20:41
те двете са свързани, като едното води към другото. фитнеса беше само за пример. Явно не съм успял да обясня добре, какво съм имал в предвид.
Но примерно човек може да бъде щастлив ако му харесват нещата, които прави т.е. от нещата които прави с удовоствие.
цитирай
18. kalinkamarinova - 17.newlogic
01.09.2009 23:09
Не се притеснявай, разбрах те и преди и
сега.:)
Просто представите ни за щастие се разминават и няма нищо лошо в това-нали затова сме различни.:)
Идеята на постинга ми беше, че многото удоволствия не водят до щастие-просто нещо се губи някъде и се опитах да дам моето мнение по въпроса, разчитайки да открия и други гледни точки по въпроса. Благодаря, че сподели твоята. Между другото-много готин никнейм си си избрал! Харесва ми.
цитирай
19. newlogic - 18. Благодаря.
08.09.2009 01:19
И на мен ми си харесва ника :) Аз се опитвам да гледам по-малко по-различен начин на нещата (комбинация старо-ново) и затова съм се кръстил нюложик :) хе хе
Незнам дали си чела "Вещтицата от Портобело" на Пабло Куелю. Там се разказва как една жена разбира някаква тайна за постигане на върховно удоволствие ( да го наречем щастие), чрез определен вид музика и танцови движения обратни на нормалните (хаотични). ако не си я чела намери време, на мен ми хареса много и в сравнение с някои други книги на Куелю е нещо добро. Ако не си чела и " 11 минути" също ти я препоръчвам (макар че накрая според мен свършва смотано), но иначе е много интересна.
цитирай
20. kalinkamarinova - :)
08.09.2009 11:41
Благодаря за препоръките.
цитирай
21. victoriavselena - на крачка от щастието
09.09.2009 16:49
това е като да стоиш на брега на морето (басеина) и да не влезеш в него. Я скачай вв самото щастие и не стой на крачка от него :)
цитирай
22. kalinkamarinova - 21.victoriavselena
09.09.2009 20:55
Благодаря за съвета. Ако знаех къде е щастието, със сигурност щях да скоча.:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalinkamarinova
Категория: Забавление
Прочетен: 72494
Постинги: 5
Коментари: 164
Гласове: 707
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31