Постинг
24.07.2009 13:14 -
За Вярата и Съмнението
Защо искаме да ни вярват, а не можем да вярваме?
Винаги ми е било безкрайно интересно какво означава да вярваш силно в нещо и да нямаш съмнения по въпроса и как се постига. Защо на някои хора им е по-лесно да вярват, а на други-да се съмняват. Кое ни прави по силни-вярата или съмнението? А кое ни прави по добри? По кой от двата пътя да поемем, за да си изградим по-правилно отношение към света? Как да изберем в какво да вярваме и най-вече на кого? Може ли да вярваш в нещо или на някого на 100%? Това важно ли е, необходимо ли ни е, има ли правила или правим избора си хаотично и според това какво ни е настроението в момента и доколко сме предубедени по дадения въпрос? Делят ли се хората на "лековерни" и "недоверчиви"? Какво ги е направило такива? Лъжите, с които се сблъскваме ежедневно правят ли ни по-недоверчиви или само по-толерантни към тях? Или може би ни правят по-гневни или пък по-лицемерни? Вярно ли е, че вярваме със сърцето си, а се съмняваме с мозъка си? Кое би трябвало да надделява? Какво правим ако много ни се иска да вярваме, а не можем? Може ли съмненията ни да подхранват вярата или това е напълно невъзможно? Имаме ли нужда от житейска философия по въпроса или всичко зависи от конкретния случай, за който трябва да направим избора да повярваме или не? Вярно ли е, че ако нямаш доказателства "за" или "против" за нещо (например тезата-"Иван е прекрасен човек.") позитивните като цяло хора ще кажат-"Да, вероятно това е така", а негативно настроените ще отговорят-"Да бе,да. Как ли пък не."? Добре ли е да вярваме в хубавите неща и да се съмняваме в лошите или пък трябва всичко да подлагаме на съмнение?
Кое ни прави по-интелигентни-вярата или съмнението???
И трябва ли въобще да имаме мнение по този въпрос?
* Написах всичко във въпросителна форма, защото вярвам повече в силата на диалога, отколкото на монолога. Освен това цялото човешко познание тръгва от задаването на въпроси.
**И моля, бъдете снизходителни. Това е първият ми постинг тук. :)
1.
mikaela19 -
Вярваме в съмнението:)))))Вярваме в това която на нас ни се иска и така пропускаме действителното:)
27.07.2009 13:53
27.07.2009 13:53
Аз съм лоша и зла
бунтарка голяма съм днес.
Да вярвам мога сега,
ти как ще повярваш незная.
И хубав и лош....
човека е само един.
Всичкото друго е характер и принципи в нас.
Да се доверим или не
ще реши всеки от нас.
цитирайбунтарка голяма съм днес.
Да вярвам мога сега,
ти как ще повярваш незная.
И хубав и лош....
човека е само един.
Всичкото друго е характер и принципи в нас.
Да се доверим или не
ще реши всеки от нас.
2.
kapricia -
За съмнението не знам.
28.07.2009 21:05
28.07.2009 21:05
Но се сещам за Русо - "Мисля, следователно съществувам!" Да го перефразираме така: "Съмнявам се, следователно съществувам!" Мисля си, ако не бяха съмнението, любопитството и желанието да се уверим в това или онова, може би все още щяхме да вярваме, че земята е плоска. :о)))
Аз самата винаги подхождам с известна доза съмнение. Не недоверие, а съмнение. Това е един вид предпазливост и обикновено спестява непредвидени главоболия. Не вреди.
цитирайАз самата винаги подхождам с известна доза съмнение. Не недоверие, а съмнение. Това е един вид предпазливост и обикновено спестява непредвидени главоболия. Не вреди.
Да,и аз съм привърженичка на съмнението и вероятно съмнението не вреди, но можем да се съмняваме и в това, нали?:) Ами ако вярата помага? Дали не се съмняваме просто от страх да не ни приемат за лековерни и елементарни?А може би ако отхвърляме съмненията си едно по едно, това ще подклажда вярата ни в нещата, в които наистина си струва да вярваш.Дано е така.:)
цитирай
4.
kapricia -
По-скоро не.
28.07.2009 23:50
28.07.2009 23:50
На мен не ми пука дали ще ме вземат за лековерна - хората, които имат значение за мен и чието мнение единствено би ме заинтересувало, ме познават достатъчно добре.
По-скоро предполагам, че се съмнявам, защото съм виждала и виждам на какво са спосбни някои хора. Винаги давам известен кредит на доверие (Боже, звуча като Иван Костов!), но не голям.
цитирайПо-скоро предполагам, че се съмнявам, защото съм виждала и виждам на какво са спосбни някои хора. Винаги давам известен кредит на доверие (Боже, звуча като Иван Костов!), но не голям.
Може би много хора си задават тези въпроси- но отговора не е еднозначен , а аз ням много време за да го развия!
Съжелям ,но като първи постиг ти пожелавам -все така да продължаваш и все пак на доброто повече път да даваш-въпреки всичко!:))
цитирайСъжелям ,но като първи постиг ти пожелавам -все така да продължаваш и все пак на доброто повече път да даваш-въпреки всичко!:))
Благодаря ти.
цитирайто н икара да не приемаме всичко за даденост
(така е било и така ще си остане), а да търсим своите истини и да си задаваме въпроси. А правилните въпроси ни насочват към правилни отговори. Харесва ми как пишеш.
цитирай(така е било и така ще си остане), а да търсим своите истини и да си задаваме въпроси. А правилните въпроси ни насочват към правилни отговори. Харесва ми как пишеш.
Аз също чета с удоволствие твоите постинги.Винаги е удоволствие да срещнеш хора с позиция по важните за теб въпроси.:)
цитирайв поста на Романов, отново се съгласих с теб и влязох да те видя коя си, с една дума отново умна съмишленичка. Харесвам как пишеш.
цитирайЧувствата са взаимни.:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 707